Народна астрономическа обсерватория и планетариум

Народна астрономическа обсерватория и планетариум
"Николай Коперник"

Народна астрономическа обсерватория и планетариум 133.m400

Народна астрономическа обсерватория и планетариум 60.m400

Планетариумът, както е по известен сред варненци, е една от атракциите на морската ни столица. Създаден е от Николай Петров и е тържествено открит на 22 май 1968 година. Разположен е в Морската градина само на няколко метра от централния и вход. Звездната зала разполага с 80 места. Планетариумът е модел ZKP-1, а диаметърът на купола е 10 м. Монтиран е проектор за показване на Слънчевата система и видеопроектор с компютър и озвучителна техника.
Астронмическата обсерватория разполага с компютърна техника, телескопи и бинокли, които се използват за обучение на ученици и за наблюдения на Слънцето, Луната, планетите, променливи звезди и комети, както и за демонстрационни наблюдения за граждани.

Скучаех. Бях във Варна от ден, а вече се чудех какво да правя. Акира реши да ме разведри малко и ме заведе до обсерваторията. За мое щастие имаше и по-късни посещения с доста по-малко хора в тях. Настаних се на първия ред в средата, а Акира седна до мен. Огледах се внимателно къде ще седнат останалите и лекичко промених мението им, че първите редове са най-хубави. Изтърпях всичко, което ни предложиха. Оказа се не чак толкова скучно, колкото си мислех. Но през по-голяма част от времето се разсейвах от върколака до мен. Той бе запленен от всичко това и аз не можех да си позволя да го разочаровам като пожелая ранно тръгване. Хванах ръката му и се облегнах на рамото му. Слушах лектора, но си мислех за други неща.
- Акира! - Прошепнах аз.
- Кажи принцесо!?
- Искаш ли да се разходим по плажа?
- Искаш да погледаме пълната луна над морето ли?
- Как се сети за това?
- Знам колко обичаш луната в чиста и безоблачна нощ. - Леко се усмихнах, а той нежно ме целуна по устните. - Съгласен съм.

Сара минаваше през Варна.Времето и се стори хубаво и реши да се разходи с Руди(кученцето и) .Вече беше достатъчно голямо за да стой на каишка и Сара му сложи повода.МАкар, че Руди уж знаеше кой е шефа той водеше Сара на където си поиска..може би защото за първи път ходеше сам..Момичето реши този път да направи компромис и да го остави той да води.Затегли я на някаде..
* Само да не се изгубим*
Каза си на ум Деа и се оглеждаше.Не след дълго тя и кучето й се озоваха на някакво място.От разговорите на хората покрай които минаваха Сара разбра, че това е Народна астрономическа обсерватория и планетариум.Сара вдигна Руди на ръце и влезнаха в обсерваторията.Седна на последния ред в края и се чудеше какво подяволите правеи тук...Е ..също галеше и малкото кученце xD

С Акира станахме от местата си, за да излезем. Но в този момент той сбръчка нос.
- Има и друг вампир в това помещение.
- Спокойно любими, видях я вече. Стои на последния ред и държи малко кученце.
- Явно е нова тук, защото не я познавам.
- Да се запознаем тогава? - Казах аз с усмивака и се надигнах на пръсти, за да го целуна. Приближихме се бавно и внимателно. В първия момент момичето се стресна от нас, но малко по-късно се отпусна. - Добър вечер. - Казах аз възможно най-любезно.
- Добър вечер и на вас. - Отвърна ни девойката с червеникави коси. А кученцето и леко показа зъбките си на Акира. Той се засмя гръмогласно и всички ни избледаха странно.
- Може би ще се наложи да напуснем обсерваторията, за да можем да говорим по-спокойно. - Обясних аз и девойката само кимна и ни последва към изхода. Звездите на небосклона бяха милиарди и блищукаха доста уживено. А пълната луна правече пътека по спокойната морска вода. Седнахме на една пейка обърната към морето и аз се сгуших в моя върколак. - Казвам се Мина Цепеш. А това е Акира Кабураги, моя защитник и годеник.
- Приятно ми е. - Отрони Акира и погледна девойката.

Разхождах се случайно из Варна ,обичам да си правя разходки в по-късните часове от деня. Изведнъж забелязах две момичета и едно момче да говорят на една пейка. Съзрях също и едно малко кученце в ръцете на едното момиче. Реших да се приближа и да се запозная с тях. Не бързах. Вървях бавно и спокойно. Усещах всеки полъх на вятъра ,който минаваше покрай мен. Чувствах се спокойна . С бавна и спокойна походка най-накрая стигнах до тях. Кимнах любезно с глава и казах със спокоен тон :
-Добър Вечер. Как сте? - усмихнах се в знак на добри намерения.

Все още чакахме младата вампирка да ни се представи, когато към нас се приближи друга девойка. Докато беше на малко по-голямо разстояние от нас Акира ми прочепна:
- Демон! Какво ще правим?
- Нищо, нека тя да направи своя първи ход. - Успокоих го аз. След няколко секунди тя ни поздрави учтиво и се усмихна.
- Добър вечер. Как сте?
- Добър вечер и на вас. - Усмихнах се и аз. - Ние сме добре, тъкмо се запознавахме с тази млада девойка с кученцето в ръце, която стои до мен. А вие как сте?
- Какво ви води насам? В този град? - Почти изръмжа спътника ми, за да покаже че ме защитава.
- Акира, не бъди толкова груб. - Казах му аз с нежен глас и погалих леко устните му. - Аз съм Мина Цепеш, приятно ми е да се запознаем. - Усмихнах се аз. - А това както току що разбрахте е Акира. - Хванах ръката му и отново се усмихнах. - Тази госпожица все още очакваме да ни каже името си. А вие коя сте?

МОмичето сложи ръка пред устните си и се засмя на думите на Мина .
- Съжелявам, че не се представих- Каза плахо Сара
- Бях се замислила.- Сара продължаше да гали кутрето си и да се усмихва.След това забеляза новото момиче.Погледна я.Както беше разбрала от гаджето на Мина тя беше демон.ИЗведнъж я побиха тръпки.Мразеше демони още от малка когато се бе срешнала с един.Беше още на 95 години и бе много неопитна..За малко се бе измъкнала.Бе останала с впечатлението, че демоните са ниши и коварни същества..
* Змия*
Помисли си Сара..Но все пак реши да не прибързва..Но не и да я подценява.
- А ти си..- Каза остро и навъсено Сара на момичето и я погледна изпитателно

Усмихнах се и закачливо добавих :
- Аз съм Катрин Бенет ,приятно ми е да се запознаем .
Разбрах ,че се досещат коя съм .. или по-точно какво съм. Държах се добре ,исках да създам приятелства ,да съм щастлива напомних си аз. Посегнах ръка към сладкото мъниче в ръцете на Сара, исках да го помилвам. Точно преди да опра ръка на малката му главичка усетих как ме захапа за единия пръст. Засмях се . След това отново започнах да говоря :
- Извинете,че се натрапих така, не ви преча нали ? - гледах сериозните им лица и най-вече това на Акира. Той беше красиво момче намерило красиво момиче - идеалната двойка казах си .

Изведнъж на момичето й се прийска да си тръгне.Нещо я смуштаваше..Може би защото Катрин Бенет беше демон и й припомняше ужасното лице на онзи грозен демон или ,защото просто искаше да бъде сама...
- М..Извинете, но аз ще тръгвам- Каза Сара и се изправи.Остави Руди на земята и тръгнаха на някъде

Видях как Сара си тръгва , погледнах сладкото котре в ръцете й и направих лека усмивка. След това се обърнах към Акира и Мина и казах :
- Извинявайте ако съм ви притеснила с нещо ,май е по-добре и аз да си тръгвам ,щом не съм желана. Не обичам да се натрапвам. Ъм , Акира .. повече ще ти отива една усмивка на личицето - казах закачлито последното си изречение.
Изведнъж някакви мисли препуснаха из главата ми. Казах учтиво довиждане и до нови срещи ,а след това тръгнах да бягам. Бягах ,бягах цяла нощ ..