Побити камъни

Заглавие: Побити камъни Чет Апр 29, 2010 1:43 pm

Побити камъни
" Дикилиташ"

Природният феномен Побити камъни е уникален природен феномен без аналог в света и е един от трите геоложки обекта в България с признато световно значение.
Намират се на 18 км западно от Варна. Представлява естествени каменни колони, достигащи до 6 м височина.
Няколко реда каменни колони създават впечатлението, че са сглобени от по два конуса, едва крепящи се на острите си върхове. Много атрактивна е и групата на колоните, изглеждащи като вкаменели животни или замръзнали водоскоци. Някои от тях достигат в основата си до 12 метрa.
Наименованието на забележителността произтича от факта, че камъните нямат основа. Те са забити в земята на дълбочина до 100 метра.
Според най-популярното предположение за техния произход, в този край преди 50 000 000 години е било Лютевско море. С течение на времето водата се оттеглила от тези места и останали три пласта от морското дъно – глина, пясък и варовик, като най-горен слой. В последствие, под влиянието на атмосферните условия варовикът започнал да се разрушава и наситената с него дъждовна вода слизала в долния пласт с кварцов пясък, споявала се с него и от горе надолу в продължение на 10 000 000 години са започнали да се образуват каменни колони с причудливи форми.
Голяма част от колоните отвътре са кухи. В тази връзка има предположение, че в района е имало тропически дървета, около които природата е направила тези образувания и след изгниването на дървесината са останали вътре кухини. Друга трактовка предполага, че камъните са останки от гигантски коралови рифове от преди милиони години. Според трета хипотеза пък целият район е бил обвит в огромни скали и когато е придошла морската вода, тя е започнала да ги разрушава. С течение на времето са останали само сърцевините на скалите – най-здравите части - под формата на каменните колони.

Заглавие: Re: Побити камъни Съб Май 22, 2010 5:34 am

Сара и Руди дойдоха тук..Беше нощ обгърната с мъгла.Единствената светлина която осветяваше пътя й беше луната която едвам се показваше от облаците.Момичето хвана Руди в ръце,защото усети, че го е страх.Все пак беше още малко кутре.Духаше силен вятър който развяваше червената й коса и тя присви очи.Повървя малко и се спря..Облегна длан на един от камъните и остана така.Обгърната в тъмнина.

Брой мнения : 17 Join date : 21.05.2010

След миг съзря една мрачна мъжка фигура пред себе си , която сякъш се появи от нищото или просто тя не я беше усетила . Та въпросната личност бе Джулиян , който се разхождаше потайно както обикновенно и се наслаждаваше на красивата мъглива нощ . Не обърна никакво внимание на Сара , която едва сега забеляза присъствието му . Все пак тя не беше нищо повече от другите просто един нормален човешки ндивид или поне така смяташе . Гарванът му изграчи гледайки право в жената , с която се разминават , но Джу не обърна никакво внимание на пернатият си приятел , не разбираше какво му става на гарвана , но и не мислеше , че е нещо важно просто погали птицата и продължи с бавния си тих ход .

Заглавие: Re: Побити камъни Съб Май 22, 2010 6:09 am

Когато момчето мина покрай Сара, Руди изръмжа и джафна..Той се държеве единствено така с демони.
* Не станаха ли прекалено много за един ден*
Помисли си Сара.Погали кученцето си и се опта да го успокой
-Тихо Руди..няма нищо.-Сара погледна момчето.Държеше се много надменно и това я дразнеше.Но както ли можеше да очаква от един демон.Той се бе отдалечил и Сара остави Руди на земята.За част от секундата тя отиде до него и го хвеана са рамото.
-Кой си ти?- Изръмжа момичето

Брой мнения : 17 Join date : 21.05.2010

Чернокоското се стрестна . Когато погледна червенокосата красавица го беше сполетял един спомен . Погледна момичето и се разприказва :
- Напомняш ми на ...
Последва кратка пауза след ,което увладя емоцийте си и довърши - на един жалък човек .
Макар да лъжеше съвсем съзнателно той изпита пронизваща болка в сърцето . В действителност жената пред него му напомняше на неговата първа и единствена любов Лия , която той бе убил несъзнателно преди много време . Последва още миг мълчание , а после студеният му мрачен глас отново прониза тишината :
- Ясно , явно не си просто човек ?

Заглавие: Re: Побити камъни Съб Май 22, 2010 6:39 am

Щом чу ''жалък човек'' Сара с ядоса
* Мръсен,малък,долен,егонцентричен ДЕМОН..*
Момичето се успокой и на лицето й от ядосано се появи сериозно изражение.
- Разбира се, че не съм...Човек..Аз съм...- Започна Сара и замълча.Пое си дъх и махна ръката си от рамото му.
-Аз съм вампир- Каза тихо тя и отново млъкна.Замисли се за нещо..Кученцето й се доближи и излая..
- А ти си демон- Каза сепнато момичето докато се взираше в червените му очи.

Брой мнения : 17 Join date : 21.05.2010

Все така безизразен Джулиян продължи :
- Да ясно ми е какъв съм ... за съжаление .
След това погали гарвана си и се взря в земята , като размисляваше върхо нещо .Това бе една от първите му срещи с такива същества и незнаеше дали му предстои битка или пък можеби щеше да излезне нещо друго от всичко това . Фактът ,че и е обърнал внимание ясно говореше , че тя може да бъде една от първите приятелки на Джу или по - точно първата .

Заглавие: Re: Побити камъни Съб Май 22, 2010 6:58 am

Той гледаше земята което показваше, че ваобще не е възпитан.Сара вдигна Руди и го гушна.
- Хей .. би ли гледал мен а не земята..Все още не съм свършила да ти говоря- Каза тя и се засмя
Изведнъж се сепна
* Как може да разговарям с непознат..и то с Демон..*
КАза си тя на ум..Това никак не бе типично за нея..Но днес нещо явно не и вървеше..
- Първо кофата..после птицата...сега и това..- Измъмри Сара
- Поне .. би ли казал името си - Каза тя и се засмя

Брой мнения : 17 Join date : 21.05.2010

Една от типичните за него едва долувими леки усмивки озари лицето му :
- Джулиян ... Джулиян Де'Ноар .
След отново възвърна мразовитото си изражеение прекара ръка през дългата си катранено черна коса и тръгна бавно напред към един камък . Скри се зад него и се облегна , като погледна отново замислено в земята , а гарванът , който продължаваше да е все така мирен върхо рамото му шареше с очи околностите .

Заглавие: Re: Побити камъни Съб Май 22, 2010 7:32 am

Сара се усмихна.Тя си помисли че момчето си е тръгнало.
*Май му досаждах*
ПОмисли си тя и се засмя
Седна до същата скала, но от пред и се заигра с Руди.От време на време оглеждаше към небето на което имаше толков много облаци, че не се виждаше луната...нито пък някакви звездички.По едно време заваля и Сара зруга под нос..Обичаше дъжда, но Руди не.Кученцетоп започна да скимти и Сара го галеже.

Брой мнения : 17 Join date : 21.05.2010

Разбира се Джулиян усещаше присъствието и , но тя неговото не . От страни изглеждаше доста интерестно как Сара гледа в небето облегнала се на един камък , а на същия камък от другата страна се е облегнъл Джу гледащ земята . След малко червеноочкото се сети за нещо , погледна гарвана си , отблъсна се с ръце от камъка след това се приближи безшумно до вампирката , свали червената си връхна дреха и гласът му отново срази тишината :
- Покрий женчото с това .

Заглавие: Re: Побити камъни Съб Май 22, 2010 12:34 pm

Сара бе вампир, но весе още млад и неопитен затова се стресна.Леко подскочи и погледна момчето..
* Той как ??*
Гледаше го изненадано..
- Хей ..той не е женчо..просто е мъничък- Опита се да защити малкото си пале Сара.Хвана дрехата и уви в нея Руди.Тъканта бе много мека и Сара я погали..
- ..Благодаря ти..- Каза тихо Сара ..неможеше да повярва, че туко що бе благодарила на демон..За миг през главата й мина мисълта, че може би не всички демони са ужасни, но скоро се опомни..
* Едва ли...*

Брой мнения : 17 Join date : 21.05.2010

Както винаги студения и мрачен глас на Джулиян раздра мълчанието :
- Просто я пази , защото за мене тази дреха е по - ценна от ваще два живота взети заедно .
След това вдигна лице към небото и усети как няколко капки падат на лицето му . Изпита задоволство и се наслади напълно на момента . Последва още някой миг в размишления и продължи :
- Не се чувствай задължена да ми правиш компания , свободна си да си тръгнеш . Ще те намеря лесно , за да си взема наметалото

Заглавие: Re: Побити камъни Съб Май 22, 2010 1:04 pm

* Да му правя компания ли?!?..Та аз дойдох първа*
Момичето въздъхна и погали червената дреха.Замисли се над думите му.
- Попринцип няма проблем...По думите ти обаче съдя, че аз и Руди ти пречим с присъсрвието си ..- Момичето присви устни и се изправи.
- А колкото до наметалото ти..Ако найстина е толкова ценно за теб..Не мисля да го задържам, камоли да го взимам с мен..Руди може и без него- Сара погледна кученцето си и кимна.Отви го и,остави го на земята и подаде наметалото на Джулиян

Брой мнения : 17 Join date : 21.05.2010

Джулиян обаче вече беше от другата страна на камака и вгледан в дъжда се престори , че не чува вампирката . В действителност изобщо не се опитваше да намекне , че трябва да си варвят . Странно защо му харесваше тя да е покрай него . След толкова много години прекарани в самота сякъш най - накрая е намерил нещо , като лекарство , за самотата му . * Не немога да го приема * мислеше си Джу ,като погледът му отново бе насочен в земята вазприел замислено изражение на вечно безчувственото си лице .

Заглавие: Re: Побити камъни Нед Май 23, 2010 4:00 am

Сара се почувства глупаво и гледаше някак ядосано.Седна отново до камъка и изтупа наметалото.Сложи го върху краката си и сложи длан върху него.Руди бе изпънал предните си лапички и въртеше упашка.Сара се усмихна набара някаква пръчица и я хвъли.Пръчицата беше малка и Руди започна да я търси.ТЯ беше до един камък.Руди изпъна глава нагоре и започна да го лае.Деа се засмя и го погледна мило.След като Руди се върна момичето започна да гали кученцето си и да си пее някаква песничка...

Брой мнения : 17 Join date : 21.05.2010

Джулиян вдигна глава изправи се и безшумно се промъкна зад рамото на Сара . Изчака за момент след това каза ряско и тихо с обичайният си глас :
- Бау !
След това се подготви за реакцията на вампирката , все пак можеше да предприеме нещо опасно за него ,а Джу е от хората , които обичат да са винаги подготвени .

Заглавие: Re: Побити камъни Пон Май 24, 2010 1:59 am

Момичето отново подскочи..ОБърна глава и видя Джулиян..Гледаше го изплашено
- Ти какво ..искаш да ме убиеш ли?- Каза Сара премига няколко пъти за да се успокой.
Руди който беше наблизко и си гонеше опашката дойде веднага и скочи в краката на Сара.Момичето се засмя и погледна отново Джулиян..
* Или пък иска да го нападна..*

Брой мнения : 17 Join date : 21.05.2010

В отговор на нейният въпрос Джулиян обраува една от специфичните си леки усмивки * боже какво ми става , за един ден два пати * . След това гарванът му прелята и кацна на рамото на Сара . Джу поглена учудено птицата си , защото досега не беше правила нещо такова . Незнаеше причината , но нещо започваше да го дразни . Той ряско се обърна на другата страна и започна отново да гледа замислено земята

Заглавие: Re: Побити камъни Пон Май 24, 2010 3:55 am

Момичето погледна птицата.Тя беше много красива и Сара искаше да я погали.Бавно приближи ръката си до нея и започна да я гали внимателно.Обаче Руди беше голям ревнивец и започна да я лае..Сара погали и него и се опита да го успокой.
-Тихо Руди..- Каза тя и се усмихна.Кученцето гледаше жално Сара.След това погледна ядосано птицата и отново започна да я лае, а както винаги Сара се замся

Брой мнения : 17 Join date : 21.05.2010

Джулиян продължаваше да стои все така сериозен гледайки замислено земята . Същото чувство продължаваше да го дразни ,а той не знаеше какво е това , как да се справи с него *явно е заради момичето*. Досега никога не се беше сближавал с някой толкова . Попринцип когато някой го заговори изчезва или не му обръща внимание , а пък и хората рядко го забелязваха .

Заглавие: Re: Побити камъни Пон Май 24, 2010 1:43 pm

Сара извъртя глава към него и се усмихна.Наведе глава към наметалото и го погали.Внимателно се изправи заради птицата на рамото си.Изтупа рокличката си и хвана наметалото му.Наметна го в/у Джулиян. Премести също птицата от нейното рамо на неговото.Отиде до руди и го вдигна.Прегърна го силно и се загледа нанякъде

Брой мнения : 17 Join date : 21.05.2010

Джулиян се зачуди нещо за миг след това сякъш полагайки огромни усилия попита :
- Името ти ?
Затвори очите си и стараейки се да не привлече внимание притисна глава с ръце , същото чувство продължаваше да го измъчва все така непрестанно .

Заглавие: Re: Побити камъни Пон Май 24, 2010 2:15 pm

Сара обърна леко глава и го погледна..
- Ъм..Сара..Деа...
* Сети се кога да пита*
Каза си Сара и се сасмя..Обърна главата си, продължи да гушка Риди и да гледа на някъде...

Брой мнения : 17 Join date : 21.05.2010

- Агррххх !
Дразнеше се Джулиян все още непроумяващ това глозгащо чувство незнаеше какво трябва да направи дали , ако попиташе вампирката отностно това нямаше да сгреши тя можеше да му седейства пък от друга страна ако тя прави някой трик , с който се опитваше да го измъчва това щеше да бъде грешка . В край на сметка реши да се помъчи още малко , като опитите му да се прикрие ставаха по несполучливи .