Римски терми

Заглавие: Римски терми Чет Апр 29, 2010 1:32 pm

Римски терми

Римски терми - Предверие

Намиращите се в югоизточната част на съвременния град Варна, Римски терми /бани/ са най-голямата обществена антична сграда, открита досега в България. Сравнително добре запазените стени очертават внушителна постройка вдигната на повече от 7000 кв.м площ.
Дебелите й стени са строени по специфична технология, редуваща каменен зид и пет-шест реда плътни глинени тухли.
Вътрешните стълби и сводовете на вратите са оформени от огромни каменни блокове, а на места все още личат фрагменти от великолепни мозайки. Те, заедно с многочислените декоративни мраморни фрагменти, колоните и капителите, говорят за пищната декорация, с която е била украсена сградата.
Преминавайки през просторни зали, създаващи естествена бариера пред студения въздух, посетителите на баните са влизали в огромна зала, наречена балестра. Изключителен интерес и до днес представлява отоплителната система, свързана с двойния под и специалните кухини, които отвеждали някога топлия въздух чак до покривната конструкция на термите.

Заглавие: Re: Римски терми Пон Май 10, 2010 11:58 am

Разхождах се из Варна, докато изведнъж реших да посетя и малко забележителностите й , а не само магазините и моловете,малко да се отделя от шума. Тъкмо щях да науча повече от историята на морксата столица на България. Тръгнах към Римските терми. Те изглеждаха невероятнии, почти непокътнати, толкова запазени, въпреки времето. Вървях и разглеждах с интерес. Времето беше топло и лек разхлаждаш вятър поддухваше. Бях сложила слънчевите си очила на главата, придържащи косата ми назад. Вървях сравнително бавно, тей като нямаше за къде да бързам. Мислех да остана тук за известно време и да обиколя морксия град. Слънцето малко блестеше в очите ми, но аз се опитвах да не обръщам внимание. Наоколо имаше доста хора, а аз никого не познавах. Надявах се да завържа трайни приятелсктва тук.

Заглавие: Re: Римски терми Пон Май 10, 2010 12:47 pm

Гората около Варна беше пълна с какви ли не създание. За съжаление трябваше да изляза през деня, защото вечерта щях да ходя на истински лов със сестра ми, но за всеки случай исках да съм хапнала поне малко в случай, че нещо реши да ни нападне. Радвах се на това, че съм от този вид вампири на които слънцето не им пречи и не изгарят като факлички, ами само им дразни на очите и се чувсват по изтощени след това, но иначе всичко друго си е наред.
Както си вървях пред мен се появи края на гората. Когато излязох се озовах в началото на Римските терми. Доста се изненадах, защото досега не бях идвала тук. Взъдуха миришеше много добре, даже по добре отколкото някога съм си представяла.
Поех безцелно да обикалям из тази интересна забележителност. Знаех, че мога и друг път да го направя, но така и така бях тук. Не ми се искаше друг път да си губя времето, а и по добре да познавам терена. Както си вървях и се взирах наоколо ме застигна ужасна миризма на .. куче ? Но интеренсото беше, че не миришеше както обикновенните кучета, това имаше ... отвратителен мирис. Смръщих се и тръгнах след миризмата. Попаднах на някакво момиче, което изглеждаше доста добродушно, поне на външен вид, но си личеше, че не беше човек или по точно беше повече от човек. Скъсих разстоянието межди мен и нея до 4-5 метра. Тя ме забеляза и се обърна. Съо беше сбърчила нос, заради миризмата ми. Известно време се гледахме и накрая аз наруших мълчанието.
- Коя си ти и защо миришеш така ?

Заглавие: Re: Римски терми Пон Май 10, 2010 1:23 pm

Докато си вървях, изведнъж усетих неприятна миризма. Веднагически сбърчих нос и се ослушах. Вдишах повторно, за да установя от къде идваше. Рязко се обърнах и видях младо момиче с руса коса. Не бях сигурна какво е тя, до сега не бях се сблъсквала с тази отвратителна миризма. Притаих дъх, но не за дълго. Нуждаех се от кислород и нямаше как да не дишам. Предпазливо вдишах наситения със смрад въздух и отново носа ми се сбърчи. Не исках да я обидя, но за мен тя не миришеше приятно. Явно за нея аз също, защото си личеше по изражението й. След миг на размисли и объркване, тя ме попита:
- Коя си ти и защо миришеш така ?
"Мен ли питаше, та аз си задавах същите въпроси " това беше първата ми мисъл, след което реших да й кажа.
Знаех, че не трябваше да разкривам същността си, но тя не беше човек и това се усещаше от километри. Може би нямаше да бъде грешка, ако й кажех за вида си , затова тихо изрекох:
- Казвам се Дияна и съм..върколак - леко смутено довърших изречението си.
- А ти коя си, твоята миризма също не ми понася особено ? - попитах я, а като объркването си личеше по лицето ми.

Заглавие: Re: Римски терми Пон Май 10, 2010 2:17 pm

Тц .. върколак. Ето защо се усещаше миризмата на куче, защото е върколак. Как можеше да попадна на такова създание. Инстиктивно заотстъпих назад, н и заех едва доловимо за обикновенния човек отбранителна позиция. Не знаех дали ще ме нападне или не, но по добре да не рискувах и да си стоях незащитена. Пф, да си бях взела пазачите със себе си, така е като решавам да се правя на силна и могъща. Сле отговора и я гледах известно време, по точно я изучавах. Ако не броим че мирише отвратително минаваше за красива, да определено беше такава. Май си намерих и конкуренция. Това момиче с всяка изминалаа секунда ми ставаше все повече и повече антипатично. Тогава се сетих за моята вродена способност. Разбира се, ако пожелае да ме нападне просто ще я накарам да чувства нещо което ще я накара да спре, елементарно. Възвърнах си старата безгрижна поза, като ръцете ми бяха скръстени и я гледах с безизразен поглед. Не исках да и казвам коя и казва съм, но все пак тя го направи. Знаех, че ако кажа фамилията си сигурно ще се сети за мен, все пак тя е известна на всички митични създания. Понякога е доста дразнещо да си известен.
- Аз съм Афродита, Афродита Лафонт и съм вампир. - отговорих и гордо.
Забелязах че в началото се изненада, но после всичко си дойде на мястото, особено що се отнася до миризмата. Погледнах я високомерно и със злобна усмивка добавих.
- Не ти препоръчвам да ме нападаш, особено сега, когато съм крива.

П.С. косата на героинята ми е руса

Заглавие: Re: Римски терми Пон Май 10, 2010 2:36 pm

- Нямам и намерение да те нападам - леко се разсмях накрая. - Тук съм за да заържа приятелства и да се забавлявам. - спокойно отвърнах и се опитах да не обръшам внимание и да игнорирам миризмата, която ме беше обградила.
Погледнах я приятелски, въпреки че навиците ми казваха друго.
- Не съм такава и няма да бъда, освен ако не се налага. - с усмивка изрекох и се приближих до нея. Това разстояние между нас изглеждаше смешно. На хората можеше да им направи впречатление, че си говорим от 4-5 метра една от друга. Надявах се, че това не я притесни. След малко мълчание, през което използвах да се помъча да разбера какъв човек е, или по точно каква личност. В света имаше доста мистични същества, за които хората си нямаха и представа, и това трябваше да си остане така.
- Та..какво правиш тук и има ли други от видът ти в града? - зададох въпросите си и погледа ми се спря върху лицето й, очаквайки реакцията й от крачките които направих и от зададените ми въпроси.

Заглавие: Re: Римски терми Пон Май 10, 2010 3:01 pm

Погледнах я смаяно, но и озлобено. Не исках тази красавица, която ми миришеше на мокро куче да се приближава към мен. За мое огромно изумление, лека полека свиквах с миризмата и не ми правеше вече такова впечатление. Издразни ме обаче факта, че тя се забавлява. Не отстъпих, когато се приближи на по малко от метър до мен, но и не бях в еуфория. Гледах я студено, даже може да се каже ароганстно и високомерно. Прокарах дясната си ръка по русите си коси и със злобна усмивка започнах да говоря без да прикривам неприязма си.
- Не съм дошла тук да ти правя отчет от къде съм, каква съм и с кого съм. Явно си нова, щом си тръгнала да разпитваш някой вампир за това. А и е доста наивно от твоя страна да се приближаваш до вампир, който дори не познаваш. Мога всеки момент да скоча и да те ухапя, а мисля че знаеш, че ако го направя ще е смъртоносно за теб. Ако си търсиш запознанства и приятели, то аз изобщо не се вписвам. Аз съм студена и гадна и много злобна. По добре стой далеч от мен. Предупредена си, след време да не съжаляваш.
След тези думи усмивката ми стана още по широка, показвайки кучешките ми зъби. Нямах намерение да се правя на мила и добра пред нея, но и го признавам - беше доста смела. Затворих очи, защото исках да се усмихна и да я погледна и аз приятелски, но трябваше да се държа на ниво. Нямаше да позволя на някакво си куче, така де, върколак да ме размеква. Когато ги отоворих, погледа ми беше студен и мрачен, както винаги. Взрях се спокойно в лицето й и зачаках да видя какво ще направи след моята реч.

Заглавие: Re: Римски терми Вто Май 11, 2010 3:14 am

" Уау " - казах си смаяна от речта й. Не можех да повярвам, явно наистина вампирите са безчувствени и студени. "Наистна ли беше такава ?! " - питах се изумена от приказките, които ми наговори. Вярно, че студенината й си личеше малко, но не беше ли всичко това просто маска, с която иска да каже "аз съм силна,гадна,злобна и упасна - не ме доближавайте и не ви препоръчвам да ме нападате, защото ще ви убия безмилостно " . Не! Според мен под целия този "щит" (преносно казано), който е изградила върху себе си, се крие добра жена, която е готова да се забавлява. Може би. Изведнъж част от оптимистичността ми към нея изчезна. Все още не я познавах и затова не можех да кажа със сигурност каквото и да е, но това не значеше, че ще ми развали настроението , никой не можеше да го направи, затова казах:
- Няма да ме нападнеш. - тя ме изгледа учудено и аз продължих безразлично - Тук има прекалено много хора, не можеш да разкриеш пред всички същността си. Пък и не съм ти дала основание за битка, такаче неразбирам защо се впрягаш и се нервиш толкова. Спокойно! Щом мислиш, че не можем да бъдем приятелки-добре. И колкото до въпроса ми дали има и други от видът ти в града, той беше съвсем невинен. Просто любопитство - поясних накрая.
Слънцето все още печеше и лекия полъх на вятъра галеше кожата ми. Усмихнах се и огледах наоколо, след което отново приковах очи към нея.

Заглавие: Re: Римски терми Вто Май 11, 2010 8:47 am

Права беше. Не можех да я нараня, защото наоколо беше хора, но най-страшното беше, че аз и не исках. Беше ми симпатична. Гледах я уморено. Не ми се спореше и не ми беше до това да се правя на злобарка. Явнокогато си изтощен и маската започва да избледнява, което не е хубаво, защото ставаш уязвим. Отново затворих очи и уморено се свлякох на земята. За щастие бяхме под едно дърво, така че се облегнах на него. Когато отворих очи тя ме гледаше втренчено, все едно съм направила нещо кой знае какво. Уморено и незаинтересовано вдигнах и пуснах раменете си, а след което въздъхнах. Когато най накрая намерих точните думи, разруших тишината.
- Права си, не мога да те нараня, поне не тук и не сега. За приятелки и дума да не става, та ние трябва да се избиваме едни други, не да дружим. Това е немислимо, но пък и е малко странно да се запознаеш с някой от другата раса, вражеската и после да трябва да го убиеш.
Затворих очи и зачаках да чуя какво ще каже, сляпа за това какво прави в момента, а и всички наоколо. Бях толкова уморена, че на моменти не знаех къде се намирам.

Заглавие: Re: Римски терми Вто Май 11, 2010 12:40 pm

- Зашо да трбява да го убиеш ? ... Чакай, ти да не би да се храниш с хора ? - изведнъж това ме накара да замръзна на място. Самато мисъл ме остави вцепенена.Но дори и така да беше и дълга ми да ме задължаваше да я убия, аз не исках. " Защо трябваше да се случи на мен ? " Независимо от всичко щях да намеря вратичка да избегна това. Такава беше същността й и тя трудно можеше да я промени. Но.... Не знаех какво да правя.Трябваше да мисля трезво, затова след миг казах :
- Нека влезем на голяма сянка в гората, защото виждам че не се чувстваш много добре под тази тънка сянка,която правят клоните на дървото ? - предложих загрижена за нея. Двете можехме да сме от коренно различни видове, но това не променяше навиците ми. Не можех да я оставя така слаба под клоните на дървото, които пропускаха някои слънчеви лъчи. Не знаех до колко ще й помогне, но се надявах да намерим по-голяма разхлада навътре сред дърветата.

Заглавие: Re: Римски терми Вто Май 11, 2010 1:07 pm

Не знаех с какво точно съм я накарала да мисли за това, но тя го каза и то явно изненадана.
- Зашо да трбява да го убиеш ? ... Чакай, ти да не би да се храниш с хора ?
Вцепених се. Не очаквах някой да ме пита такова нещо, та аз дори не желаех да закачам хората, камоли да пия от тях кръв. Това в моя край беше строго забранено. Гледах я известно време, но не продумах нищо. Накрая тя наруши тишината спуснала се над нас, като ми предложи да отидем в гората. Колко странно. Мислех, че тук и е добре, защо трябваше да ходим там. На мен ми беше все едно - тук или там, пак щеше да е същото, просто щеше да е по затъмнено, което всъщност щеше да е по добре, но там нямаше да има хора наоколо и ако ме ядосаше можеше да влезем в схватка. По добре да избегна това. Погледнах я немощно, при което тя направи някаква физиономия, но не можах да я различа. Въздъхнах отново. Когато заговорих гласа ми беше слаб и уморен.
- За мен е без значение дали ще съм тук или в гората, но ако искаш ще отидем, но не ти препоръчвам. Не е безопасно за теб там. Нямам предвид себе си. Просто аз често ходя там и съм виждала какви ли не създания. И междудругото относно въпроса ти за това каква кръв пия - животинска или на някой себеподобен.
Май последната дума я обърка или просто не разбра, защото ме гледаше доста объркано и неразбиращо. Изкисках се тихо и започнах да й обяснявам.
- По младите вампири се възстановяват по бързо, затова понякога пием кръв от тях, стига да нямат нищо против. Аз примерно обаче няма да пия кръв с някой от моята компания, трябва да е някой нисш, защото иначе после ще се срамувам да общувам с него. За мен тези които дават на другите да пият от тях са просто хладилници и нищо повече.
След тези думи се опитах да се усмихна мило, но не знаех дали се е получило.

Заглавие: Re: Римски терми Сря Май 12, 2010 11:00 am

Добре, това за храненето й беше добре.Това олесняваше нещата и отново допускаше да сме приятелки, въпреки заядливостта й понякога. Както и да е. Сега се отпуснах до дървото до нея и с усмивка проговорих :
- Добре, оставаме тук. . И колкото до въпроса ми..моля да ме извиниш. Не исках да те обиждам, просто..няма да ме разбереш. - казах накрая, тей като нямах желание да обеснявам. Сигурно щях да се изложа още повече
Загледах се в земята, взех една пръчка и задрасках по пръстта. Хората минаваха покрай нас без да ни обръщат много внимание. Имаше едно момче,което спря за известно време погледа си върху момичето до мен и аз леко се разсмях. Сигурно беше свикнала.
- Добре, искаш ли да ми разкажеш за себе си ? - попитах леко смутена минута по късно, знаейки че ще откаже категорично. Даже си представих как казваше с повишение в гласа, че не съм никаква, и не е длъжна да разказва за миналото си. Предчувствайки отговора й, леко извъртях глава настрана. Не ми се слушпаше отново сърдития й тон. Можеше да бъде малко по освободен човек и..не знам. Просто може би аз бях прекалено наивна и бих разказала на всеки приятен човек с когото съм се запознала преди минути.

Заглавие: Re: Римски терми Чет Май 13, 2010 10:22 am

Взирах се неориентирано напред. Нямах представа как да се държа и какво да кажа, защото винаги съм се правила на злобарка, а сега просто не знаех какво да правя. Единствено със сестра ми се отнасях по различно, но тя ми беше сестра, а не туко що някаква си позната, при това от най-големите ми врагоиве. Все пак е върколак.
Когато едно от децата ме погледна, аз отвърнах на погледа му и пратих към нрго вълни от чувства - спокойствие, щастие и удоволетворение. Надявах се и обаче скоро да се отдръпне, защото не исках да си използвам силите и то точно тогава, когато бях толкова слаба и .. за моя най-голяма изненада - уязвима. Дияна се засмя и аз тъжно направих лека усмивка. Това момиче малко или много ме караше да се държа различно. Някой ден щях да разбера защо.
- Добре, искаш ли да ми разкажеш за себе си ? - изведнъж ме попита тя.
Ако не си беше извърнала главата на другата страна сигурно щеше да види вцепенения ми поглед. Какво можех да и кажа за себе си ? Как се храня ли ? Несъзнателно се засмях на тази своя мисъл и се усмихнах злобно. Явно все пак още си бях същата, но и бях допуснала лека пукнатина в маската си. Нищо, съмнявах се изобщо пак някога да се срещнем, така че не ми пречеше. Изчакай я да извърне отново глава към мен и започнах да говоря с безразличие.
- Амиии .... аз съм единствено дете, всъщност бях. Скоро научих че имам по малка сестричка, която след раждането са я изоставили. Родена съм от вампири. Родителите ми са нещо като мм шефовете, ръководителите, краля и кралицата в града в който живея. В него има само вампири, така че не се боим да не ни разкрият хората. Той е дълбоко скрит. Един ден аз ще ги наследя, родителите ми, та сега ме подготвят. Всъщност вампирите смя няколко вида. Аз съм от този, който може да излиза на дневна светлина. Имаме си даже и роден мммм белег. Намира се на челото, но си слагаме фон дью тен, за да не ни виждат хората. - след тези думи се огледах наоколо, видях че някой не ни гледа и изтрих това което бях сложила на челото си. Оттам се показа сребърния полумесец, моя отличителен белег, тоест на рода ми вампири. Момичето се ококори. За мое съжаление още не бях станала зряла, заради което беше леко запълнен в долната част. Усмихнах се и продължих да говоря. - Когато пораснем той се запълва целия и така всички знаят, че си се изучил и си станал зрял, защото ние си имаме и училище. Та това е накратко за мен. Сега кажи ти нещо за себе си.
Усмихнах и се мило и зачаках да видя реакцията й.

Заглавие: Re: Римски терми Чет Май 13, 2010 11:52 am

Изслушах внимателно историята на Афродита. Всичко това беше ново за мен и всяко нещо ме изленадваше и учудваше, включително и странния белег който всеки от вида й имал. Беше малко трудно за вярване, те наистина бяха коренно различни от нас. За малко се замислих за всичко чуто, но тя каза да разкажа сега и аз за себе си. Щом успях да я накрам да ми сподели, значи можех и аз спокойна да изрецитирам за пореден път малката си историйка , затова се извъртях към нея и започнах със следните думи :
- Моя живот е контрастен на твоя по куп пречини. Семейството ми винаги е било бедно, родителите му се разведоха и мама доведи друг мъж.
След малк започнах по същество ;
-Добре, ето как всъшност се разви всичко.
Имах тежко детство. Родителите ми се разделиха и аз останах с майка ми, която си намери нов приятел и скоро се ожениха. Майка ми не ми позволяваше да се виждам с баща си често, заради което се затворих в себе си. На 15 мама,аз и новият й съпруг се преместихме във Форкс. Там не намерих нови приятели понеже всички ме мислеха за чудачка. Наемът на квартирата, където бяхме беше твърде голям и скоро се изнесохме и отидохме да живеем в интерната(при върколаците). Скоро аз се превърнах във върколак, което после се разбира, че е наследено от истинския ми баща. Но оттогава доста често пътувам сама. Предпочитам да се забавлявам и изхранвам сама.
- Това е. Надявам се да не съм те оттекчила? - леко зе разсмях при реторичния си въпрос и сведох поглед към земята.

п.п. използвах историята дето я бях писала когато си правих герой, само промених името от което е разказвано, затова малко дълга стана и се повториха някой неща, надявам се не е проблем.

Заглавие: Re: Римски терми Чет Май 13, 2010 12:53 pm

Докато тя ми разказваше, аз бях затворила очите си и се опитвах да си представям какво ли и е било. Никога не съм се замисляла какво ли е ако родителите ти са разделени и имаш мащеха или пастрог, или направо и двете. Не знаех какво да кажа. Тъжна история. Навсичкото отгоре е станала върколак, а това същество стават обикновенно само момчета, ако някое момиче се превърне май няма да може да има деца, поне така съм чувала, но не знам дали е така. Загледах се в земята и въздъхнах. И на нея не и е било лесно, това и го признавам. Когато свърши не знам как и защо, но протегнах ръка и я потупах лекичко по гърба. Разбира се, макар че имаше дрехи усетих колко е гореща кожата й, а в същото време тя усети студената ми ръка. Погледна ме въпросително, но аз само изпратих една вълна от спокойствие и щастие към нея. Надявах се да се успокои, защото благодарение на дарбата си усетих, че се е напрегнала и й е гадно. Загледах се безцелно напред и заговорих спокойно.
- Явно не си била много щастлива, съжалявам. Надявам се занапред нещата да са другояче.
Дори аз се изненадох от думите си. Смутих се и млъкнах. Не трябваше да се размеквам, поне не толкова.

Заглавие: Re: Римски терми Пет Май 14, 2010 1:46 am

Когато Афродита ме докосна леко потръпнах под ледената й ръка, но веднага се успокоих и вълни на щастие ме обляха . Погледнах я приятелски и казах:
- Благодаря, че ме разбираш. От тогава се опитвам да се освободя от всичко това и да гледам положително на всяко нещо. Сега някак си по-лесно се справям. Опитвам да намеря нови приятели и да започна нов живот. При самата мисъл, че другите ще умрат, а аз ще продължа живота си се натъжавам, но за сега не искам да съм отново онова момиче. Живота ми като човек не ми липсва толкова. Пък и това, че съм върколак ми дава шанс да бележа някого. Винаги съм искала да изпитам истинската любов. Надявам се само да не се обърка нещо.
След миг на размисли и спомени, отново зададох поредния си въпрос към нея:
- Впрочем ти някога влюбвала ли си се ? - знаех, че звъчеше странно и глупаво, но тей кат заговорих по тази тема и изпитах леко любопитство.

Заглавие: Re: Римски терми Пет Май 14, 2010 4:02 am

Слушах я внимателно и съсредоточено. Вътрешните ми инстинкти ми казваха или да се махна от нея или да я разкъсам, но някъде, някаква частица от мен не го желаеше, даже и беше приятно да е в нейната компания. Когато спомена белязването се учудих. Мислех, че само мъжките върколаци го могат, но явно и женските. Може би покрай това момиче ще науча доста неща, които не знам.
- Впрочем ти някога влюбвала ли си се ? - този нейн въпрос дойде като гръм от ясно небе.
Не очаквах да ме пита някой за нещо такова. За изненада дори на себе си, аз се разсмях. тихо и развеселено, но все пак се смеех. Забелязах с крайчето на едното си око, че тя ме наблюдава, но не се загледах в изражението което беше направила. Когато спрях да се хиля се загледах нагоре, към листата на дървото. Така стоях известно време, докато накрая не се обърнах към нея, затворих очи и с усмивка на уста заговорих.
- Не. Не съм се влюбвала, но са се влюбвали в мен, било наистина, било заради моите способности. Но все пак дори да ми се случи, кой ще издържи на моя ужасен характер. Всички вампири ме познават, е поне от моя вид. Обаче гледам да не общувам с другите видове, не е безопасно. А пък за друго същество, особено човек да не говорим. Той някой ден ще остарееа, а аз ще съм си вечно млада. Не, определено любовния живот не е за мен.
Когато приключих с отговора си, отворих очите й, от които се четеше лека тъга. Погледнах отново нагоре и въздъхнах примирено със съдбата си.

Заглавие: Re: Римски терми Пет Май 14, 2010 10:14 am

Tя погледна към листата на дървото, на което се бяхме облегнали, а аз зареях невиждащо поглед напред. Усмислях всяка нейна дума и след като тя завърши думите си, аз попитах спокойно:
- Как така не е безопасно да общуваш с другите видове вампири ?
Единствено това не ми беше ясно. Не намирах логика, та нали са от един вид , нямат полза да се наранят." Какво искаше да каже? " попитах се мислено, но не намирах отговор. Наистина не бях запозната с видът им и всичките неща отнасящи се до тях. Може би изглеждах глупава, може би въпроса ми беше смешен за нея, но трябваше да попитам." Предпочитам да задам въпроса си отколкото да не разбирам за какво точно ми говори " казах си утешително и я погледнах.

Заглавие: Re: Римски терми Съб Май 15, 2010 2:31 am

Намръщих се, но не заради въпроса, а защото обмислях отговора. Цялата тази ситуация беше хем доста сложна, хем доста объркваща, но и хем доста комична. Поне за мен. По едно време забелязах, че тя ме гледа втренчено и побързах да започна да говоря. Не исках да си мисли, че има нещо.
- Има доста видове вампири. Едни се хванят с кръвта на други вампири, други пък с човешка, трети с животинска, четвърти с енергийна и така нататък. Още от дълбока древност всеки вид вампир е искал надмощие над друг вид. Искал е неговия вид да се размножи и да властва над нашия свят. Моята раса вампири е много различна от останалите. Ние не можем да пием кръв от хора, защото става някакво отпечатване и човека от когото сме пили започваме да го усещаме къде е, какво мисли, в какво настроение е, в същото време той мислено може да ни говори, но и пък е привлечен от нас. По точно от този който му е пил кръвта. В същото време обаче пък пием кръвта и на събратята и сестрите си, ако наоколо няма животни. Ние можем няколко дена да живеем без да пием кръв, а да ядем човешка храна Много е объркващо, нали. - завърших своето обяснение и я погледнах напрегнато. Надявах се да не и е станало нещо от всичките тези приказки за кръв.

Заглавие: Re: Римски терми Съб Май 15, 2010 3:43 am

- Не, не е объркващо - схванах. Но наистина при вас са доста сложни и заплетени нещата, ако мога така да се изразя.
" Толкова видове вампири, толкова правила и ...понякога убийства, кръв" внезапно тази мисъл изкочи в главата ми, създавайки леко напрежение. Лек полъх на вятъра потретно погали топлото ми тяло и аз се опитах да му позволя да отвее напрегнатите ми мисли. Сякаш щеше да подейства, но все пак трябваше да се отърся от тях преди да заговоря отново. Вдишах леко от що-годе чистия въздух, който беше довел вятъра със себе си и отново погледнах към минаващите туристи и всички останали, под знаменател хора.
След минута на размисли аз проговорих с лека нотка на отчаяние и тъга в гласа :
- Щастлива ли си ? Харесваш ли сегашния си живот, би ли го заменила за нечий друг ?
Наистина доста странни и малко лични въпроси задавах този следобед, затова реших да добавя :
- Съжелявам ако те притеснявам с въпросите си или съм прекалено нахална. Ако искаш не ми отговаряй.

Заглавие: Re: Римски терми Съб Май 15, 2010 4:46 am

Появилия се вътрец ми подейства много добре. Донякъде махма миризмата, която излъчваше новата ми позната. Вярно, че свикнах почти с нея, но все още я усещах, леко. Загледах се настрани, към гората. Там се чувствах някак си свободна, в стихията си, но трябваше да остана тук. Въпреки че бях уморена, аз бях и много гладна, а това значи и доста раздразнителна. Трябваше да внимавам какво правя, за да не нараня някого без да искам. Следващите и въпроси ме удариха като шамари. Не очаквах да ме пита нещо такова. Позамислих се, сетне започнах да говоря.
- Хм.. ами ... зависи. Понякога съм щастлива, понякога съм мм нещастна. Интересно ми е какво би било ако бях някоя друга раса, а не вампир, но все пак аз съм родена такава и ще съм до края на живота си. Дори да не съм щастлива трябва да се примиря. Няма как. Но иначе до скоро не бях. Ако не бях открила сестра си, сигурно щял да съм някой озлобен вампир, който убива наред. Ами ти ? Според твоите думи разбирам че си щастлива че си върколак, но не ти ли се е искала да си нещо друго, някаква друга раса ? А и не се притеснявай, не ми задаваш кой знае какви въпроси. Питай си каквото искаш, нямам какво да крия. - усмихнах и се и зачаках нетърпеливо да чуя какво ще ми отговори.

Заглавие: Re: Римски терми Съб Май 15, 2010 5:29 am

- Добре. - казах и въздъхнах леко. - Когато бях човек и не знаех за митичните същества, които още съществуват , се чувствах добре и не толкова. Мисля, че ако нямах проблемите със семейството всички щеше да бъде наред и щях да съжелявам, че съм се превърнала във варколак. Но така се случи, че приемам новата си същност с лекота. Вече почти се научих да се контролирам, пък и по принцип мисля, че съм спокоен човек. Сравнително рядко започнах да се превръщам, но понякога това ми позволява да се забавлявам и дори ме успокоява в дадени случаи. По-лесно изживявам нещата във вълча форма и обичам да бягам с голяма скорост, преминавайки стотици километри. Харесва ми как вятъра минава между козината и всичко това ме кара да се чувствам по освободена. Такаче да съм върклолак ми харесва и не бих искала да бъда вампир в никакъв случай. Всичките проблеми при вас и това да се лишаваш не ми допадат. Но иначе ви подкрепям, че имате волята и не избивате невинни човешки същества. Не знам...много не съм се замисляла, но определно няма какво да размишлявам, тей като така съм щастлива. Едва ли щях да се чувствам изключително добре, ако бях друга раса, независимо каква. - отговорих щастливо и усмивката отново се разтла върху лицето ми.
Спомените за безгрижните дни запълниха мислите ми и аз се усмихвах на всеки един. Обичах същността си . Не знайно защо, но изведнъж много ми се прииска да пренадлежах към дадена глутница. Исках аз също да споделях общото съзнание на други от видът ми. Мислите ми се сменяха бързо, разсъждавайки върху различни теми и обстоятелства. Но до мен стоеше Афродита и трябваше да се върна към реалността и настоящето.

Заглавие: Re: Римски терми Съб Май 15, 2010 6:11 am

Слушах я внимателно, но и леко замислено. Беше ми интересно да науча това за нея, въпреки че от части знаех някои неща. Взрях се през клоните и забелязах, че слънцето скоро ще залязва. Явно бяхме прекарали няколко часа тук. Изведнъж се сетих, че вечерта ме чака да ходя на лов, същински пир и изведнъж гърлото ми започна да гори от жажда. Погледа ми се насочи към хората минаващи наблизо и в главата ми се появиха какви ли не мисли как ще скоча и ще забия зъбите си в крехките им вратове и ще засмуча от кръвта ми. Щях да бъда бърза и безмилоста и нямаше да страдат кой знае колко. Тогава обаче се сетих коя съм аз и в чия компания съм. Ако реших да пия човешка кръв, което всъщност не биваше да правя, шях да вляза в схватка с Дияна. Погледнах я, но видях, че тя беше отнесена. Може би сега беше точния момент. Само няколко глътки, нищо повече. Тогава обаче ме заболя главата или по точно белега. Уф, проклятие. Мразя когато ме боли така. Явно богинята ме наблюдаваше и ми напомняше коя съм аз. Въздърнах тъжно, но и примирено и зачаках Дияна да се върне към реалността. Когато това стана, аз я погледнах и спокойно я попитах.
- Познаваш ли други като теб, освен баща ти. Ще имат ли нещо против, ако разберат, че се познаваш с вампир и даже си си говорила няколко часа с него. - попитах я леко напрегната и се заозъртах, да не би някой да ме дебнеше.

Заглавие: Re: Римски терми Съб Май 15, 2010 1:18 pm

- За жалост никого не познавам,а толкова искам да пренадлежа към дадена глутница. Сигурна съм, че ще е забавно всичко това с общите ни мисли. - набързо си представих как дразнех момчетата, но до степен на допустимото и забавното. Наистина това беше като една от целите ми във вечността.
- А иначе, аз се отделих от родителите си и пастрога си. Понякога ги навестявам, но не много често. Мнението им за мен не е от голямо значение. След всичките им грешки в живота, които до известна степен са повлияли и на мен, сега нямат право да ме съдят и упрекват. Дори и да знаят за теб и дългия ни разговор, в който и двете разкрихме доста от тайните си, сигурна съм ,че ще ме разберат след като им обесня. Вече остаряват и нямат такава сила над дъщеря си, живота ми зависи единстевено от мен.
- Всъщност бих искала а те питам същият въпрос. Ако вампирите разберат, независимо от кой род и вид, как ще реагират ? Аз ще бъда ли застрашена ? - с леко притеснение изказах въпросите си и се взрях в лицето й, опитвайки се да разчета отговора още преди да го е изрекла.

Заглавие: Re: Римски терми Вто Май 18, 2010 9:33 am

Това с общите мисли не можах да го разбера, но реших да си замълча. По късно щях да я попитам, след отговора си. Личеше си, че е притеснена и не исках да сменям темата, защото сигурно щеше да се притесни още повече. Въпреки това обаче аз все още бях неспокойна. Имах чувството, че има нещо, но не знаех какво, нито къде. Обърнах се към нея и побързах да отговоря на въпроса й.
- Хм .. да ти кажа не съм се замисляла над това. Може би ще са много ядосани, но те си ме знаят, поне тези които ме познават, че си правя каквото искам, така че едва ли ще е особено голям проблем. Ако е някои от висшестоящите от друг вид вампири може да има уложнения, но за мен. Единствената опасност за теб е, ако разберат какво и колко знаеш за тях. Затова по добре го дръж в тайна. Има вампири на по 1000, 2000, че и повече години. А ние сме едва на 19 - 20. Няма да успеем да се справим с тях. Не искам да те плаша, но е по добре да знаеш истината.
Тогава се сетих за въпроса който исках да и задам по рано и я попитах, преди да е продължила по старата тема.
- Междудругото, как така споделяте общо съзнание с другите от ... хм ... глутницата ? - попитах объркано